5.11.2009 г., 13:18 ч.

*** 

  Проза » Разкази
880 0 1
5 мин за четене
11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в стаята: на стената има картина еднa, рамката ù е златисто кафява, цветовете - топли, а стаята - студена. Есента дойде, а от теб и вест не получих. Окапаха листата, слънцето се скри, вече не се виждаха предишните игри, когато бе топло, когато бе лято, ала днес в полунощ събудих се аз от сън, видение, от което разбрах, че от теб вест ще получа и ето денят дойде. Отново на клатещия се стол Жасмин седна, обвита с одеяло пухкаво и меко, не можеше и полъх студен през него да влезе. Но ето, пощальонът позвъни на вратата, тя отвори старата дървена врата и поздрави пощальона, той ù подаде десет плика с писма и колет за нея, но какъв е този колет, че той ли ми го праща. Тя до камината се приближи, бавно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??