–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, сам се молех да престана. Но устните бяха опиянени, все едно докосваха лек за тежка болест. Ако горе не беше така опияняващо, щях да се отдръпна и да извикам:
-Какво си ти?
Вече знаех какво е. Играех си със собствената ми смърт, ала въпреки това продължих да я целувам.
***
Тя настоя да се целунем отново. Вече бях подготвен за онова давещо се чувство. Докоснахме устни.
О, Боже, това беше като леден гръм!
Не бях изпитвал такъв студ през целия си живот! Не, през всичките си животи не бях изпитвал такъв студ! Снежна лавина се спусна по вените ми и замрази всичките ми органи – сърцето ми спря, мозъкът ми замря и белите ми дробове се покриха с лед, за да не мога да дишам.
Устните бяха топли. Затърси ...