Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да пренасяме от рано с моята кола сандвичи с пръжки и крехка сланинка, четири бременни дамаджани с домашна кераца и две турски синии с наложена баница-кавърма. Вкарахме и петдесет бройки от духовните излияния „Стенания под юргана”, за да може авторката щедро да ръси върху тях като с кадилница автографи и почтено да заработи някой лев. Промоцията мина общо взето задоволително.Събрахме се около стотина почитатели на поезията, на пръжките и на керацата. Леля Мита обхваната до предел от сценична треска и розовееща като пембяни кюлоти. седеше зад натрупаните върху масата книги и срамливо се усмихваше на почитателите. Две пенсионерки от самодейния театрален състав сричаха вопиющо и с преливащи от нег ...