Чай за тъщата
Въртим се в кръг. Странната въртележка се засилва и засилва. Седнали сме на "листенцата" на една огромна четирилистна детелина и едва се държим да не полетим от нея. Вятърът свири в ушите, наоколо всичко се носи и мержелее като шарена черга. На листото, символизиращо "Вяра", вляво от мен, е тъстът. Седнал е на точното място. Вярва си, че той е главата на семейството. Неустойчив е и се изпуска от листото. Потапя се в нищото. Дръж се, бе, човек. Овладей поне един път положението… Отдясно е жена ми. Стиска се здраво и не забравя че "любов"-та, на която седи, е знакова. Аз съм един от тези знаци, но тя все още смята, че показвам грешния път в живота ù. Полита втора. Когато я губя от поглед, с "надежда" поглеждам отсреща, към листенцето "късмет". Там е тъщата и тя няма никакво намерение да се пусне от него. Това решение се чете в очите и тя стиска устни до посиняване.
Въртим се като бесни и на мен ми прилошава. Отделям се от въртележката като антена на бракуван спътник... Дете ...