Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...
Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?
Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на... последният... да бяга, колко да бяга? С две счупени крачета? Ще си куцукат двамата с кучето. Ще кажеш, че с бяла рокля съм го чакала и свещеник на вратата. Гаси мъжа!
Ми да ставаше поне в леглото... и за какво рева? Пак си подсмърчам. Самотна чародейка. Ходят след мене, като разгонени мастии, пък като се озъбя, бягат и квикат.
Признавам си, магийки правя... ама уж за добро. Като ходих оня ден да се видя с един сладур от село Ямболско, се хвана за главата и вика:
- Ей, какъв звяр живее в тебе, ма моме?! Какво е това нещо? Оня как върви още по улиците?
Ми звяр като звяр - зъбя се пак, чародейски. Накара ме да си сваля червеното конче от ръката. На уроки било. И аз го свалих и на река го хв ...