Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е единственият, който ме познава, единственият, който не се е отказал от мен въпреки трудния ми характер.
И така неусетно лятото си замина, есента дойде, Здравко, приятелят ми, замина да учи във Варна, това не значи, че ме остави сама, прибираше се доста често, понякога даже беше в Бургас, по-често, отколкото във Варна. Но това не ми харесваше особено. Аз не обичам да съм сама, страх ме е от самотата. Имаше едно момче, Стефан, висеше в кафето по цял ден. Почнахме да излизаме често. Не беше много специален, но пък ми харесваше...
За жалост беше овен, също като мен. Оставих Здравко заради него. Мислех си, че е различен, че аз съм различна за него. Оказа се, че е поредният самовлюбен егоист. Възпол ...