3 min reading
За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчините си пръсти.
Но не... Младата жена на отсрещното легло не е щастлива. Тя е обгърнала малкото телце и плаче. Плаче без глас. Сълзите се стичат по лицето и. Красива е, независимо, че е родила преди няколко часа. Знам за нея, че се казва Валя и е от някакво Великотърновско село, не му помня името вече.
В този момент влиза главният лекар и се насочва към нейното легло.
- Какво сега, ще ревем ли? За тези неща се мисли по-рано.
Потръпвам от тона му, а Валя вдига към него красивите си очи и за пръв път издава някакъв, подобен на стон, звук.
- Ето тук ти оставям декларацията. Прочети я и гледай до два дена да си взела решението си, че хората няма да чакат.
Добре е, че напуска бързо стаята, защото ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up