Червената шапчица и Вълка
(сатирична адаптация)
Здравейте, мушмуроци, от една до сто години! Пак съм аз - феята на автентичния фолклор - Муца Раздувката. Ето ме бе, цяла-целеничка съм пред вас! Хайде, избършете си сълзичките, изсекнете си нослетата и ококорете оченцата, щото почвам истинската приказка за Червената шапчица и Вълка. Чакайте сега, знам бе, знам, че сте чели оная мухлясала досада, дето още я списват тук-там, но няма кой да я чете... Пфуу, че тя е толкоз бездарна... изопачена – прилича на изгнила, карамелизирана ябълка - отвън захарта хрупа, а отвътре скашкана и горчива. Ама нали е съчинена от конкуренцията, хич не се и учудвам!
Истинската приказка се случи в България. В едно балканско село, което
се състоеше точно от петдесет и две къщурки, десет от които вече необитаеми. Щото притежателите им бяха поели в невидимия свят, а наследниците удариха големите катинари и идваха по веднъж-дваж в годината, колкото да избръскат паяжините, да окосят тревясалите дворища и да прогонят ...