ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студените здания...“
И какво ли толкова се случи, ами днес трябваше да изляза и да свърша няколко неща буквално в жегата и въпреки, че беше един от последните горещи дни на септември.
Най- напред се отбих в банката, където, необичайно за три часа следобед, имаше опашка от няколко човека не само за банкомата, но и за салона. За моя изненада, там ме очакваше нова дебитна карта, която съвсем не съм искала, просто от тая банка упорито се мъчеха да ме принудят да боравя с карта. Изглежда, въпреки че съм техен дългогодишен клиент, се водя като провал.Колкото и необичайно да е, досега не съм имала карта, тегля суми само директно на гише. И то защото се опасявам ,че с тая джаджа ще харча повече пари, а мож ...