ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН

  Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в  главата  ми се появи един стих на Христо Смирненски:

   „Все по- дълги сенки протягат студените здания...“

  И какво ли толкова се случи, ами днес трябваше да изляза и да свърша няколко неща буквално в жегата и  въпреки, че беше един от последните горещи дни на септември.

  Най- напред се отбих в банката, където, необичайно за три часа следобед, имаше опашка от няколко човека не само за банкомата, но и за салона. За моя изненада, там ме очакваше нова дебитна карта, която съвсем не съм искала, просто от тая банка упорито се мъчеха да ме принудят да боравя с  карта. Изглежда, въпреки че съм техен дългогодишен клиент, се водя като провал.Колкото и необичайно да е, досега не съм имала карта, тегля суми само директно на гише. И то защото  се опасявам ,че с тая джаджа ще харча повече пари, а може и да ми я откраднат, абе, като че ли всички сакатлъци с дебитни карти само на мене ще се случват, сигурно всички измамници чакат на опашка да се появя пред някой банкомат за да ми копират и картата, и кода!

    Така че се позабавих  в банката, но затова пък по- нататък купих хубав и евтин часовник за рождения ден на сестра ми. Всяка година се чудех какво да ѝ купя, защото имаме различни вкусове, но точно часовник не съм ѝ подарявала и си помислих, че няма да е зле.

  На следващия етап трябваше да се видя с адвокатката си, да платя хонорара и да подпиша пълномощното за едно дело, което се точи от няколко години и което се надявам вече да приключи. Тя ми изглеждаше малко притеснена, че учебната година започва присъствено, според нея , е опасно за децата. Не я успокоих изобщо, на мене също ми е притеснено, не зная къде ще се заразя , нито как ще премине инфекцията. Но малките палавници все пак някога ще трябва да посетят храмовете на просвещението за потрес и на родители, и на учители и отсега виждам каква велика радост е за корона вирусите  това. Днес пак има над сто заразени и девет починали. Да, всеки ден безучастната статистика увеличава числата на заразените  и починалите без съществени колебания в стойностите им, все повече затъваме в една нова епоха- епохата на съжителството на хомо сапиенс и ковид 19...

  Свърших в кантората и си тръгнах, но изведнъж се сетих за нещо и се върнах  от входната врата. В отсрещния апартамент доскоро живееше една симпатична старица, братовчедка на майка ми. Тя почина през миналия август и сега вратата е покрита с полиетилен, нищо не напомня за нея, няма дори некролог. Беше много интелигентна, добронамерена и без характерния старчески егоизъм жена. Все си казвах, че искам да остарея като леля ми Галинка...Наистина, беше на преклонна възраст,  деветдесет и седем години, но определено ще липсва на голямото си семейство от син, внуци, правнуци и пра- правнуци, а и на мене, да си призная.

  На път към централната улица, пред театъра, видях моята приятелка във фейсбук Кети, която е дистрибутор на билети за театър и опера. Поприказвахме си малко и  си поръчах билет за „Криворазбраната цивилизация “през октомври. Вече седем месеца почти не бях ходила на представление.

   Следваше най- приятната част  от излизането, ровене из книгите в  книжарница „Хеликон“, откъдето купих три  за подарък на племенника ми Мишо и една на Елена Феранте за мене, също и картички за рождените дни на сестра ми и него. През последните няколко години Мишо е най- четящият човек, когото познавам. Започна да чете ей така, изведнъж, след като навърши тридесет години и се раздели с приятелката си по един болезнен и неприятен начин. Чете предимно историческа и мемоарна литература, художествената май не му допада.

   Последно трябваше да купя яйца от пазара, винаги купувам от един и същи продавач. И ето го поредното неприятно събитие под формата на пресен некролог. Беше на брата на продавача, ветеринарният лекар, който беше създал  и ръководил птицефермата, от където идваха яйцата. Опитах се да успокоя горкия човечец, който все повтаряше:“Не знам какво стана, не знам как стана!“ Той видимо има психични проблеми, не знам депресия ли е, някаква зависимост ли е, но винаги е бил много любезен  и услужлив. Сега изведнъж ми заприлича на изоставено дете, ясно беше колко много е обичал брат си. Не знаех как да го успокоя, едно „Бог да го прости!“ и довиждане.

    Тръгнах си бавно към автобусната спирка. Понечих да купя вестник на майка ми, но се сетих, че тя ми каза:

„Не ми купувай вестник, вече не виждам добре, не мога да чета продължително!Още старите не съм прочела!“

  Горката, вече и един вестник не иска! Кара деветдесетата си година и е пълна с болежки, оплаквания, черни мисли, предимно съсредоточени около старческия й запек.

   И ето, че сега се прибирам, свършила съм си всичката работа , а в главата ми се върти познатият стих:

„И тихо над блудния град пилей теменужната вечер свойте дихания

,окъпана в лек аромат...“

  Честити рождени дни, скъпи мои ! Бъдете здрави и се усмихвайте!