Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама бягаше всеки път от него, свикнала с мисълта, че не й е писано да бъде сред щастливите? Защо в душата ù години наред имаше четири сезона зима и двадесет и четири часови нощи, последвани от следващи и следващи и така до безкрай? А сега тя бе още по-тъжна, защото пролетта е за щастливите и натъжава още повече онези, които чувстват, че трябва да бъдат щастливи!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up