20 мая 2015 г., 20:09

Четири сезона зима 

  Проза
564 0 0

      Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама бягаше всеки път от него, свикнала с мисълта, че не й е писано да бъде сред щастливите? Защо в душата ù години наред имаше четири сезона зима и двадесет и четири часови нощи, последвани от следващи и следващи и така до безкрай? А сега тя бе още по-тъжна, защото пролетта е за щастливите и натъжава още повече онези, които чувстват, че трябва да бъдат щастливи!

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??