ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забу­тан край гъста акациева гора, вече от няколко години вех­тееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край междата на трите села: Вайсал, Тажбунар и Футурени.
Остарява ли човекът, остарява и имането му - ядос­ваше се бай Герге, като се въртеше край вратниците, за да намери още някоя тел да постегне ерендука на докрай разсипаната котигичка.
Впрегнатото сиво магаре спокойно си чепкаше от на­трупаната копа току-що окосен завързал грах и начупен акациев цвят и от време на време шибаше с опашката си нахалните конски мухи.
Мирно, "Председателю", мирно! - покряскваше той на магарето без каквато и да е нужда.
"Председателят" беше седмото по ред магаре на ста­рия вайсалски овчар и изтеклото време на своя дълъг овчар­ски живот той си спомняше като периоди от живота на еди-кое си магаре. А от самите магарета най ...