31 мин за четене
ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край междата на трите села: Вайсал, Тажбунар и Футурени.
Остарява ли човекът, остарява и имането му - ядосваше се бай Герге, като се въртеше край вратниците, за да намери още някоя тел да постегне ерендука на докрай разсипаната котигичка.
Впрегнатото сиво магаре спокойно си чепкаше от натрупаната копа току-що окосен завързал грах и начупен акациев цвят и от време на време шибаше с опашката си нахалните конски мухи.
Мирно, "Председателю", мирно! - покряскваше той на магарето без каквато и да е нужда.
"Председателят" беше седмото по ред магаре на стария вайсалски овчар и изтеклото време на своя дълъг овчарски живот той си спомняше като периоди от живота на еди-кое си магаре. А от самите магарета най ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse