ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С опит на стар боец той начаса избърса темето си с лявата ръка, след което я изчисти в трофейните гащи реквизирани при последниото им посещение на Земенската мандра. Като изпълнителен боец на пост, бай Пешо в дясната си ръка стискаше оръжието с което не се отделяше никога. Даже когато отиваше зад гъстите храсти за да се облекчи, шмайзера му винаги беше с него. По този повод го бяха кръстили “Пешо Шмайзера”. Чико се отнасяше с недоумение към съотрядника си, защото в пълнителя нямаше даже един патрон, та при нужда собственика да има възможност да си тегли куршума. Което би било желателно, за да не попадне в ръцете на врага. Според Чико обикновена овчарска тояга можеше да свърши същата работа. Майм ...