14 min reading
5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, разглеждах вестник някакъв и изобщо не давах признаци, че ще тръгвам нейде си. А и минувачите не поглеждаха към прозорчето – за тях явно там нямаше никого…
- Но ти? Пламен трябва да е заминал вече…
- А кой ти е казал, че сега сме днес? Още сме вчера и Пламен е все още част от компанията…
Въздъхнах. Не беше лесно да разбера какво става в тоя изменящ се свят…
В кръчмата пак беше пълно с хора, задушно, шумно. Големият Иван лапаше гръмко, младият Иван скромно загребваше от странната сива кашица, Сара деликатно поемаше лъжица след лъжица от кафеникавата чорбица, останалите умело дъвчеха, гълтаха и говореха…
Лека врява ни посрещна:
- Хайде, бе! Че като изстине манджата – хептен на нищо заприличва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Агностик съм, но познавам великолепно Библията, Евангелията, Корана...
А притчата за сиромах Лазар ми припомни един по-възрастен дори от мен свещеник - често с него културно дискутираме някои въпроси...