5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, разглеждах вестник някакъв и изобщо не давах признаци, че ще тръгвам нейде си. А и минувачите не поглеждаха към прозорчето – за тях явно там нямаше никого…
- Но ти? Пламен трябва да е заминал вече…
- А кой ти е казал, че сега сме днес? Още сме вчера и Пламен е все още част от компанията…
Въздъхнах. Не беше лесно да разбера какво става в тоя изменящ се свят…
В кръчмата пак беше пълно с хора, задушно, шумно. Големият Иван лапаше гръмко, младият Иван скромно загребваше от странната сива кашица, Сара деликатно поемаше лъжица след лъжица от кафеникавата чорбица, останалите умело дъвчеха, гълтаха и говореха…
Лека врява ни посрещна:
- Хайде, бе! Че като изстине манджата – хептен на нищо заприличва ...