Човек без име
5.00 сутринта. По улица „Джон Ленън” нямаше жива душа. Уличните лампи светеха, опитващи се да разсеят нощният мрак. Тишината цареше, необичайно необезпокоявана за улица като тази… От година живеех на нея, ала подобно нещо не се бе случвало досега. Обикновено тук гъмжеше от пияни студенти, прибиращи се в ранните часове на денонощието от дискотеките, намиращи се две пресечки по-надолу, или от футболни запалянковци, поливащи поредния мач от първенството… Сякаш за някои сесията не съществуваше! От едната страна се издигаха две чисто нови кооперации, а от другата страна се извисяваше забулена в мрака и тишината, небезизвестната за софиянци зала ”Христо Ботев”…
Чудите се какво може да прави момиче като мен толкова рано по улиците на Студентски град? Определено не се връщах от дискотека! Среднощното учене ми идваше малко в повече понякога, още повече при липсата на храна, а сочният аромат на печено, носещ се от съседната „Манджа стрийт”, определено бе приковал носните ми рецепто ...