Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара,
изпиват го помръкнали очи,
жив е уж, но май че бездиханен,
бледа сянка без остатък от мечти.
Думи са до болка неразбрани,
сторили се в див прокобен стон,
не мисли вече, даже не говори,
дните му изгубили са фон... ...