ЧУДЕСА 

III

      Срещнахме се отново след два дни в една пицария. На първия етаж беше шумно и пълно с обядващи, затова седнахме на втория, където почти нямаше хора. Лицето и като че ли изглеждаше по-изпито от предната среща и очите и бяха някак ... посърнали. Или така ми се струва? Докато чакахме пиците си, разговорът ни вървеше така непринудено, сякаш се познавахме отдавна.

      - Виж Ками, малко ми е неудобно, но трябва да изясним нещо. Аз съм ... разведен от около две години. На този етап, за подробности около това не ми се говори. Хм ... бих искал да знам ...

    - Разбирам те. – Прекъсна ме тя. – При мен е подобно положението. Бих искала тази тема да не я обсъждаме засега, става ли?

      - Разбира се, да говорим на по-приятни теми.

      И така, продължихме разговора на по-приятни теми. Вече бяхме на кафето и разговорът се въртеше около облеклото на медицинските сестри и еротичните митове около него.

    - Ти беше споменал, че си имал връзка с медицинска сестра преди. – Каза тя, докато се смееше на поредната ми шега. Бях успял да я развеселя и унилото и настроение беше изчезнало.

      - Да, това се случи преди доста време. Искаш ли да ти разкажа?

      - Ако ти искаш.

     - Наистина беше отдавна. Бях в казармата и ме пуснаха в отпуск за сватбата на моя първа братовчедка. Някак си бях решил, че на тази сватба задължително трябва да забия някое гадже. Направо въпрос на живот и смърт! Беше пълно с млади момичета и аз цяла вечер и нощ се вихрих в танци и флиртове. Въпреки огромното ми старание обаче, нищо не се получаваше. То си е обяснимо де – момичетата бяха дошли на сватба, а не да си легнат с някой мераклия, пък и сякаш нравите бяха по-строги тогава. И така, в малките часове се озовахме в някакъв бар. Аз – добре подпийнал и вече отчаян, седнах на една маса и се озовах до една колежка и приятелка на младоженката. Те бяха наскоро завършили медицински сестри. Познавах от по-рано тази дама и понеже беше с две години по-голяма от мен и колежка на братовчедката, накак си не я приемах за ..., така да се каже, целеви обект. Та тя ме заприказва и ми каза нещо в този смисъл: Цяла вечер те гледам как се задяваш с тези пикли и от самото начало ми беше ясно, че нищо няма да излезе от това. Я ела тука при кака си, да ти покажа как стават тия работи ...

      - Ама наистина ли така ти каза? – Камелия се смееше искрено.

      - Е, не го каза точно по този начин, но това беше смисъла.

      - И какво стана после?

     - Ами отидохме у тях и ... е ясно какво стана. След това разменихме телефонни номера, но така и не се случи нищо повече. Дори името съм и забравил. Но фамилията помня – сестра Боева.

Посмяхме се още малко и дойде време да си тръгваме.

      - Този път ще си поделим сметката! – Настоя тя.

      - Моля те! Аз съм от времето, когато мъжете бяха мъже, жените – жени ...

      - А аз съм от времето, когато жените сами си плащат сметките!

      - ... а малките зелени човечета – малки зелени човечета!

      - ???

     - Това е от „Пътеводител на галактическия стопаджия“. – Засмях се аз. – Добре, щом толкова настояваш. Да изкореним дискриминацията по полов признак и средновековните предразсъдъци!

      - Наистина си забавен. – каза тя през смях.

      - Благодаря госпожо. – Поклоних се леко. – Това е най-висшия комплимент за един джентълмен!

На излизане се поспряхме един до друг.

      - Ками, досега контактувахме само по Скайп. Не искаш ли вече да разменим телефонните си номера?

      - Нека засега да остане така. Моля те не настоявай! – Очите и отново бяха помръкнали.

      - Добре. – Въздъхнах.

      Следващият ден беше почивен. Пиех първото си за деня кафе и гледах поставеният наблизо телефон. Не беше ли още твърде рано? Как ли ще изглежда в нейните очи да пиша припряно от сутринта, като влюбен тийнеджър? Къде отиде мъжкото ми самообладание? Помотах се из къщи, вършейки неща, които иначе не бих правил, само и само да спечеля време. Към 11 часа не издържах и отворих Скайп.

Кентавър: Здравей Ками, наспа ли се?

Kami: Привет! Отдавна, а ти?

Кентавър: Оо, аз съм ранобуден и отрано съм на крак.

Kami: И защо чак сега ми пишеш?

Кентавър: Чак сега ли ... ами, признавам си, че от сутринта за това мисля, но ми беше неудобно ... чудих се какво ще си помислиш ...

Kami: Хей, ти да не си влюбен J

...

Kami: Ехо, там ли си?

Кентавър: Да, просто ... не знам какво да кажа. Отдавна не съм се чувствал толкова добре в присъствието на друг човек.

Kami: Разбирам ... знаеш ли, и на мен ми харесва твоята компания.

Кентавър: Признавам си, че много ми се иска да направим следваща стъпка в отношенията си.

Няколко минути не получих отговор и започнах да се тревожа, че пак нещо сгафих.

Kami: Много си смел в признанията.

Кентавър: Просто съм искрен.

Отново пауза.

Kami: Не бях готова за такова предложение. Колкото и тъпо да звучи.

Сега аз не знаех какво да кажа.

Kami: Разбирам, нямаш търпение да разбереш как съм в леглото.

Кентавър: Сега ме обиждаш!

Kami: Извинявай, не исках.

Кентавър: Не ти се сърдя, явно така изглежда отстрани и това не говори добре за мен. Изглежда съм свикнал да се изразявам твърде свободно.

Изчаках няколко минути, но отговор не дойде.

Кентавър: Ехо, там ли си?

Без отговор.

Следва последната 4-та част.