Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който да не е претъпял най-максималната загуба, която може да понесе простото човешко сърце. Войната все още е в разгара си и всеки е на фронта. На помощ се притичват още стотици хора от различни държави.
В подобна нощ и в тежки първи дни започва това, което следващите поколения едва ли ще ограждат с необходимото внимание. Същите тези хора ще бъдат забравени, може би.
А тогава? Тогава оръжието говори в името на свободата! Нощта е толкова мрачна, че едва могат да се различат силуетите на отбраняващите се войници. Всеки мисли за Смъртта и Победата. В този миг един от онези хиляди воини, които после ще останат безименни, поглежда към небето, молейки за победа. Вижда скупчилите се облаци, мислеки, че ...