3 мин за четене
Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който да не е претъпял най-максималната загуба, която може да понесе простото човешко сърце. Войната все още е в разгара си и всеки е на фронта. На помощ се притичват още стотици хора от различни държави.
В подобна нощ и в тежки първи дни започва това, което следващите поколения едва ли ще ограждат с необходимото внимание. Същите тези хора ще бъдат забравени, може би.
А тогава? Тогава оръжието говори в името на свободата! Нощта е толкова мрачна, че едва могат да се различат силуетите на отбраняващите се войници. Всеки мисли за Смъртта и Победата. В този миг един от онези хиляди воини, които после ще останат безименни, поглежда към небето, молейки за победа. Вижда скупчилите се облаци, мислеки, че ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse