Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” Защо винаги става така?! Сам си го пожела!Да те пита човек, защо ли?” – замислено го погледна тя, повдигната на лакът. Той спеше до нея.Толкова близо,че тя усещаше едва доловимото движение от полъха на издишаният въздух. Приличаше на мъничко дете, чиито ден е преминал във веселба, а вечерта му е донесла изпълнението на най-съкровеното му желание. Знаеше – обичаше го! Познаваше всеки един негов жест, знаеше как ще реагира на усмивката и, на прегръдката и, на тъгата и… Знаеше, че винаги беше до нея! Понякога уморен, раздразнен, но винаги готов да слуша, дори в продължение на час, нейните „глупости”- емоционалните и нестихващи излияния. Тя се усмихна. Чаршафът бавно се свлече надолу и откри бяла ...