4 min reading
ЦИГАНСКА МУ РАБОТА
Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
– Чакай малко – рече циганката – недей да бързаш толкова.
Беше на средна възраст, в червеникава престилка, очите ù също бяха червени.
- Хайде почвай – рекох – ама по-бавно. Да видим какво ще ми кажеш.
Циганката така впери в мен червените си очи, че чак потръпнах. „Сигурно се тренират да гледат така”, помислих си. Беше точно такава, каквато я помнех от детските ми приказки и рисунки. Даже ми заприлича малко на вещицата от „Джуджето Дългоноско”.
- Слушай внимателно – рече тя – Хубав човек си, имаш златни ръце, ама си сърдит и днес си имал лош ден. Черна магия са ти направили, трябва да се махне, в къщата ти чужд мъж е идвал и оставил нещо.
Поклатих отрицателно глава. Спрях и се облегнах на колата.
- Разведен си, от деца страдаш, една жена ти крои не ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up