ЦИГАНСКА МУ РАБОТА
Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
– Чакай малко – рече циганката – недей да бързаш толкова.
Беше на средна възраст, в червеникава престилка, очите ù също бяха червени.
- Хайде почвай – рекох – ама по-бавно. Да видим какво ще ми кажеш.
Циганката така впери в мен червените си очи, че чак потръпнах. „Сигурно се тренират да гледат така”, помислих си. Беше точно такава, каквато я помнех от детските ми приказки и рисунки. Даже ми заприлича малко на вещицата от „Джуджето Дългоноско”.
- Слушай внимателно – рече тя – Хубав човек си, имаш златни ръце, ама си сърдит и днес си имал лош ден. Черна магия са ти направили, трябва да се махне, в къщата ти чужд мъж е идвал и оставил нещо.
Поклатих отрицателно глава. Спрях и се облегнах на колата.
- Разведен си, от деца страдаш, една жена ти крои не ...