В далечната 2002 година майка ми работеше във Флоренция. Грижеше се за една много възрастна учителка. В апартамента на горния етаж живеел синът ѝ - музикант. Синьор Елио (Хелиос, Аполон, значи). Въпросният бил дребничко, трътлесто човече и всеки път мама се смеела наум, щом трябвало да се обърне към него по име. Тук му е мястото да вметна, че той много пътувал, но когато си бил у дома носел някакви безбожно скъпи кожени чехли с токчета.
Разхождал се из апартамента си, а отдолу се чувало:
Тък, тък, тък... Един ден синьорът повикал мама и ѝ казал, че заминава на десет дневно турне и я моли през това време да излъска паркета в хола му... Речено-сторено. Взела родителката ми някакъв препарат подобен на "Пронто" напръскала обилно паркета и старателно и го излъскала с вълнен парцал. Прибрал се синьор Елио, оставил си куфарите, обул си чехлите... И от горе започнали да долитат странни звуци. Тък-тък-тък. Туп!
—"Porca vacca!"
Все пак бил човек на изкуството, не идело да псува. И така по протеж ...