Омайна лунна нощ е,
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен
Хадес, наши дни
Вратата, зад която се беше скрила тържествуващата троица – Алибей, Дун и Сюе, отново бе станала неподвижна и абсолютно непроницаема.
– Казвай сега как да те накажа! – Персефина се обърна към примрелия от ужас Вергилий, който пак рухна в краката ú и пълзеше нервно насам-натам. – Да те хвърля на баскервилците ли, за да те разкъсат на хиляди парчета, да те топна в казана с врящо олово, за да си вземеш една препържваща вана или аз саморъчно да те смачкам като мръсна хлебарка с ей тия две лапи, да те сдъвча, да те глътна и после да те изплюя обратно върху Стената на плача за вечен спомен и назидание на поколенията на Хадес? Избирай!
Владетелката на Империята на Мрака застрашително се беше надвесила над гърчещия се в краката ú игуанодон и мяташе гръмове и мълнии с дрезгав от гняв и възмущение глас.
– П-п-пощадете ме В-в-ваше величество! – изписука игуанодонът, в ужаса си „повишил“ ранга ...