Омайна лунна нощ е,

                                                                 аз искам още, още.

                                                                 И мои все да бъдат

                                                                 всичките ти нощи.

                                                                   Попфолк песен

                                                                Хадес, наши дни

   Вратата, зад която се беше скрила тържествуващата троица – Алибей, Дун и Сюе, отново бе станала неподвижна и абсолютно непроницаема.

 – Казвай сега как да те накажа! – Персефина се обърна към примрелия от ужас Вергилий, който пак рухна в краката ú и пълзеше нервно насам-натам. – Да те хвърля на баскервилците ли, за да те разкъсат на хиляди парчета, да те топна в казана с врящо олово, за да си вземеш една препържваща вана или аз саморъчно да те смачкам като мръсна хлебарка с ей тия две лапи, да те сдъвча, да те глътна и после да те изплюя обратно върху Стената на плача за вечен спомен и назидание на поколенията на Хадес? Избирай!

  Владетелката на Империята на Мрака застрашително се беше надвесила над гърчещия се в краката ú игуанодон и мяташе гръмове и мълнии с дрезгав от гняв и възмущение глас.

  – П-п-пощадете ме В-в-ваше величество! – изписука игуанодонът, в ужаса си „повишил“ ранга на господарката си.

  Персефина дори не забеляза тази непростителна небрежност.

  – Да те пощадя ли? И защо да го правя? Кажи ми поне една ши…на причина да ти оставя жалкия, незначителен и скапан животец! А?

  Игуанодонът скорострелно забърника в гънките на побледнялата си почти до резедаво сбръчкана, дебела кожа. Най-после измъкна оттам някакво листче и го размаха като бяло знаме под носа на динозавърката:

   – Н-н-написах го за В-в-вас, В-в-ваше височество! С-с-само чуйте! З-з-за Вас – с-с-стихове!

  – Написал си стихове за мен? И смяташ с това да ме умилостивиш? – Персефина се засмя и сякаш леден вятър нахлу като разярен вихър, но после постепенно кротна и се настани удобно като желан гостенин в мрачните покои на хадеската принцеса.

  – Добре, дребен, давай! Да видим какво е сътворил пилешкият ти мозък!

  Вергилий разгърна листчето и с треперещ остроноктест палец започна да следи редовете. После погледна с умоляващ поглед господарката си, прочисти си гърлото и като осъден на смърт клетник изграчи с писклив, несигурен глас:

 – „Фигурно търкаляне“!

 – Фигурно търкаляне? Какво, по дяволоидите, е това? – лицето на венценосната пак започна да се налива с ярост.

 – Това е заглавието, Ваше височество, с-с-само заглавието!

 – Добре, продължавай, но спри да заекваш, че ще те накарам да изядеш листчето, преди да те изям аз! Ха-ха-ха! И така няма да разбера какво става нататък. Това е от „Хиляда и една нощ“! – обърна се пак към тавана, неизвестно към кого, Персефина и после впери кървясало око в треперещия игуанодон:

  – Продължавай!

  – Фигурно търкаляне! – повтори Вергилий, но срещнал яростния поглед на господарката си, бързо продължи:

     От тънкия ръб

     на дебелата крайност,

     засилване – скок.

                                    По_лед/т.

  Персефина изчака секунда-две, но игуанодонът мълчеше и гледаше плахо към нея.

  – Това пък какво е?

  – Ха-ха-хайку, Ваше височество! – пак започна да заеква поетът и се сви в очакване на удар.

  – И какво е хайку, ако не е тайна?

  – Японски поетичен жанр – каза вече по-смело Вергилий, защото все още не виждаше гръмове и мълнии от страна на Персефина, а само остро любопитство.

  – Е, щом е японски, може! – каза великодушно динозавърката. – Японците почитат нашего брата, влечугите. Само това накрая ми се струва, как да кажа – малко претенциозно! Не е ли прекалено претрупано?

  – Много сте добра, Ваше височество! Имате изключително изтънчен вкус! – изграчи Вергилий. – Там е моят принос, малко съм префасонирал хайкуто, за допълнителна оригиналност – може да се разбира и като „по лед“, и като „пόлет“. Придава многозначност! Като Вашата венценосна, многостранно надарена личност!

  – Добре, щом е за оригиналност, разрешавам – каза авторитетно Персефина и се настани удобно на дивана от инкрустирана кожа на смъртник. – Продължавай!

  Балдахищният дъх

  на ноздрите ти –

  тенджера под налягане!

  – Добре – кимна Персефона и пусна кокетно облаче дим през кралските си ноздри. – Това е точно. „Балдахищен дъх“ – харесва ми! От балдахин и хищен ли е?

  – Много сте прозорлива, Ваше височество! – писна възторжено Вергилий. – Точно оттам е!

  – Виж ти, дали и аз да не взема да пропиша поезия? „Балдахищен!“. Хубаво е. Но къде му е заглавието? Това също ли е хайку?

  – Не съвсем, Ваше Височество. Сричките не са точно. Това е свободно съчинение. А заглавието не е задължително. Традиционните нямат заглавия. А на това още не съм го измислил. Малко прибързано Ви ги показвам, предвид обстоятелствата…

  Вергилий са запъна и погледна страхливо към казана, а после към Персефина.

  – Продължавай, продължавай! Вече не съм толкова ядосана.

  –  Клюнът ми клюмна:

      много си умна!

      С тези брадавици

      шик си, красавице!

  – Да, и това е вярно, умна съм! И брадавиците ми са едни от най-впечатляващите в Хадес. На едната имам дори косъм! Браво, Вергилий! Ти си бил с неподозирани заложби. Нека позная, това вече съвсем не е хайку, защото е четиристишие.

  – Тъй вярно, не е! Тоест, да – четиристишие е, но не е хайку, защото хайкуто е от три стиха. Не-то е за хайкуто, да-то – за четиристишието – избъбри Вергилий и забелязал нетърпеливия поглед на господарката си, продължи, окрилен:

  – Люспите ти са омайна лунна нощ. Пиян съм безотказно! Тук малко съм преписал от една българска чалга песен. Класика в жанра! – додаде игуанодонът, виждайки че Персефина леко се намръщи. – Като изядете автора и изпълнителката, въобще няма да се сърдят!

  – Ммм-да! И това е добро! Българска? Не беше ли България една балканска страна, някъде в Европа? Със столица Букурещ?

   – София, Ваше височество. Букурещ е столицата на Румъния, друга балканска държава.

  – Добре де, все тая. Има ли още?

  – Само още едно. Засега, Ваше височество!

  – Давай!

  – С_пайДжърмен! – изплю Вергилий и млъкна.

  – Да? – Персефина чак се надигна от любопитство.

  – Това е.

  – Само това? Спайджърмен? Като Спайдермен?

  – Да, Ваше височество. Мой експеримент. Произведение от една дума. Нарекох го „Свръхкратко стихотворение“. Ето така:

 Свръхкратко стихотворение

 С_пайДжърмен!

  – И за какво става въпрос конкретно в това свръхкратко стихотворение? – господарката на Хадес се беше успокоила напълно и сега изпитваше само изгарящ интерес.

  „Виж го ти, влечугото!“, си каза тя. „Бива го, много го бива!“

  – Ами това е немски шпионин под прикритието на готвач в английски хотел пет звезди, който пече пайове за заблуда. През Втората световна война. Нощем се превръща в паяк, а после в як пай и се вмъква във вражески квартири по време на вечеринки, за да подслушва и краде информация. На английски думата немски е джърман, ще знаете¹! – каза самодоволно игуанодонът и чак захълца от удоволствие, виждайки прояснения поглед на господарката си.

  – А, ясно! Немец под прикритие! Ха-ха-ха! – закиска се Персефина и стъклото на зацапания прозорец зазвънтя. – Много добре, Вергилий! Обичам военната тематика! Умееш с малко да кажеш много! Но какво общо има това с мен? – святкащото ú око фиксира отпусналия се Вергилий и той отново затрепери.

  – Н-н-няма нищо о-о-общо с В-в-вас! А-а-абсолютно нищо! П-п-просто ми х-х-хрумна! С-с-свръхкратко!

  – Стига си съскал, пъзльо! Успя да ме развеселиш. Помислú обаче за заглавието. Звучи ми малко… прекалено литературоведски. Може би нещо по-ярко, по-експресивно. Сетих се! Какво  ще кажеш за „Мисия Лондон“? И паят да е с гъше месо, например? Найс, а³? Добре, наказанието ти се отлага. Засега. И продължавай да работиш! Стилът  ти е интересен, но има нужда от шлифоване. За да заискри като диамант, достоен за короната ми! И да внимаваш с квалификациите! Не вземай лош пример от оня дъртак, дяволоидът. Имаше наглостта да ме нарече „магаре“. Мен, венценосната владетелка на петдесет Свята на Мрака!

  – Не чух господин Алибей да споменава наименованието на това иначе дълбокоуважавано от мен животно. Магаретата са много умни, трудолюбиви и издръжливи същества. Но господин Алибей каза…

  – Ще си затвориш ли най-после поетичната уста, Вергилий? Пак ли искаш да ме ядосаш? Каза „краставите кучета“, но имаше предвид поговорката „Краставите магарета и през девет баира се надушват“. Употреби евфемизъм⁴. Знаеш ли какво е евфемизъм, глупако? Ако не знаеш, да ти обясня? Нагледно! – Персефина посочи към врящия казан с олово. – Казват, че някои творци работели най-добре под натиск! Искаш ли да накисна за малко приказливата ти глава в освежителния си ко/к/те/й/л! Котел – коктейл! Ха-ха-ха! Видя ли, че и аз мога да правя каламбури!  

  – Не, не, не искам, Ваше височество, ка’ щяло! Изразявате се пределно ясно и неподражаемо експресивно! Вдъхновението сякаш струи от височайшите ви пори. Привилегия е за мен да се къпя в лъчите…

  – Вергилий, не прекалявай с ласкателствата! Казах, че днес няма да те наказвам. А сега изчезвай, докато не съм размислила и не съм те изкъпала в казана! 

  Персефина махна великодушно към игуанодона, който предпазливо беше започнал да се оттегля на заден ход, погледна към картината с Блуцифер на стената и седна да крои нови зловещи планове за завладяване на Световете на Светлината.

                                                                                                 /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=KO7F9IctA1M

https://www.youtube.com/watch?v=XLftjweg2gE

https://www.youtube.com/watch?v=_WA72xcaIfI

1. Разведряване – улесняване на обтегнати отношения, предимно в политически план. Понятието често е използвано във връзка със затоплянето на отношенията между СССР и САЩ през 1970-те години, размразяване през период, който е почти в средата на Студаната война.

2. Ще знаете /англ. you know/ – буквален превод на английския паразитен разговорен израз, широко използван в „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

3. Евфемизъм – дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

4. Найс, а? – реплика от филма „Мисия Лондон“,2010 г., на режисьора Димитър Митовски.