Ала той нямаше време да размишлява върху този интересен научен проблем, защото в следния миг пред вратата изскочи лично Александър Трети, грамаден като ягуар, черен като катран, с огнени очи…
– Александре, дай път! – предложи миролюбиво Йогата.
Котаракът заплашително изръмжа.
Хаим Оливер, „Часът на невидимите“
Жировичи, Беларус, Свят Бета, 1470
– Дявол, дявол, иска да ме изяде, махнете го! – викаше Миколка насън и се мяташе неспокойно на ниската лежанка в задната стая на селската къщурка.
Аглаида Ивановна беше преместила постелята на сина си от предната соба в стопанската част, за да е по-близо до печката. Самата печка заемаше половината стена между двете части на къщата, останалото беше дървена преграда, измазана със смес от глина и конска тор. Именно до преградата стоеше и лежанката с Миколка, за да е на топло.
След като двете деца се върнаха от паша, мокри до кости, насред бурята, разразила се нея нощ над Жировичи, нещо се беше случило с момчето. Започна да кашля, втрисаше го, спеше ...