Виж къде се цели твоят противник, често това е неговото собствено слабо място.
Бернар Вебер
Миден, долината Табха, няколко години след Сътворението
– Защо имам спомен за нещо, което не съществува? – попита змията Шуайджан.
Тя беше умна, любознателна и обичаше да разговаря с животните и с пазителите им по различни житейски въпроси. Но особено бе привързана към отговорничката за Изворите Нюуа, с която предпочиташе да обсъжда по-отвлечени и философски теми. И сега, през краткия период за почивка между двата отрязъка на яркия ден, се беше присламчила към жената змия под едно от дърветата в Едем и я питаше за разни неща.
– Кое по-точно? – Нюуа нямаше нищо против любопитството на Шуайджан, но някои от въпросите ú я затрудняваха, защото самата тя не знаеше отговорите.
– За това, което прилича на усещането, когато си в някоя от пещерите или когато си изровиш по-дълбока дупка, отколкото трябва, или както когато сме сега, под някое дърво с много и гъсти листа. Като през сумрачния ден, а не през ...