– Хедуиг! – ахна Хари.
Бялата полярна сова щракна с човка, изпърха и кацна на рамото на Хари.
– Много умна сова имате – подсмихна се Том. – Пристигна има-няма пет минути след вас. Ако ви потрябва нещо, господин Потър, веднага ме повикайте.
Джоан К. Роулинг, „Хари Потър“
Меня си кожата –
не съм змия.
Линеенето вземам
за причастие.
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век
– Какво е това? – Хайредин посочи с пръст, на който се мъдреше златен пръстен с огромен, сиво-зеленикав изумруд, птицата, която продължаваше да балансира по клатушкащата се палуба и все не успяваше да излети. Едното ú крило се влачеше и оставяше кървави капки по дъсченото покритие, изстъргано до блясък от корабните юнги. Останалите моряци и офицери се бяха прибрали и само капитанът и готвачът бяха останали на палубата и разговаряха, преди птицата да налети на кораба.
– Сова, господарю, само че бяла. Чувал съм за такива. Въдели се някъде на север. Не знам как се е озовала тук и откъде се стовари на главите ни. Брегът е дос ...