Сега вече край пътя нямаше огради, а местността беше неравна и необработена. Привечер стигнаха до голяма гора, в която дърветата бяха израсли толкова високи и близо едно до друго, че клоните им се
срещаха и се преплитаха над пътя с жълтите павета. Но пътниците не спряха, а продължиха да навлизат навътре.
Лиман Франк Баум, „Вълшебникът от Оз“
Миден, началото на 20 век
Всъщност не беше точно пътека, а черен коларски път, с тясна ивица излиняла трева по средата. Зелениката отстрани тихо шумеше под лекия пролетен ветрец, а овчарският босилек излъчваше настойчив и упоителен аромат на домашен уют и полски простор едновременно. В далечината се виждаше рядка букова горичка, чийто млади, тънки фиданки не можеха да заслонят започналото да прежуря обедно слънце и хвърляха само рехави шарени сенки на пътя.
– Току-що изпечени, още топли-топли кифлички с топено сирене!
Мирабела вървеше напред и не смееше да погледне встрани, дори не се обърна към Габриел, от страх да не наруши странната заръка на ба ...