– И на-на-на-на! Лайф из лайф!

https://www.youtube.com/watch?v=pATX-lV0VFk

 Разговор между Критиците дяволоид и ангел:

– Тая пък нула там, горе, каква е?

– Къде, бе?

– Къде, къде – в заглавието!

– А, тая ли? Пак някакво нововъведение на Мирабела. Когато има само разговор на Критиците /т. е на нас/ под чертата и няма текст в полето.

– Ама в полето има текст. Е, едно изреченийце, но все пак е текст.

– Още няма.

– Има, бе!

– За читателите вече има, защото те ще го видят, след като Мирабела напише всичко и го пусне /ух!/ за публикация. Но за нас, които все още говорим, докато Мирабела пише – няма.

– Ух, съвсем се обърках! Както и да е, казвай си приказката!

– Ами исках да кажа, че той вече антихристът нали бил изчислен и се оказало, че е Нерон.

– По коя азбука? Еврейската или латинската?

– Уф, пак ли?

– Пак, пак! Значи, Нерон Кесар е на латински, а изчислението – по стойностите на еврейската азбука. Нагласявки! А на Мирабела ù е известно, че цифровите стойности на буквите и реда им в азбуката само понякога съвпадат, предимно в началото. Тя вече писа за това.

– Кога?

   – Няма значение, не се отклонявай!

   – Е, и?

– Пак не става! А онова с простите числа и не знам си какво, е пълен абсурд!

– Това пък защо?

– Защото всичко гениално е просто…

– Число ли? Хи-хи!

– …А Свети Йоан Богослов не е бил математик.

– А, затова ли?

– Затова! Бог няма да му открие нещо, което е недостъпно за разума му. Как ще го доведе до знанието на останалите, ако той не го разбира?

– Който има разум, ще го разбере, нали така е написал в „Откровението“?

– Все тая, не става!

– Да не е жена тоя антихрист? Някоя засукана блудница от Евангелието, дето пречела на Христос да се съсредоточава върху спасението на Световете и Светията да е възроптал? Инстинктивно!

– Откъде да знам какво му е било в главата на Светията? Добре поне, че само ги заклеймява „вавилонките“, а не ги „самоубива“, като Хитлер!

– Ще му броим ли самоубийките? Виж кои около него са се самоубили, за да разбереш, кои са знаели „непочтени“ тайни! А те не са били май само жени!

– Шшт! Да не се ядоса Инана!

– Коя, богинята ли?

– Не, Инана Саркис¹! Разбира се, че шумерската богиня. Дъщерята на бога на луната Нана. Богиня на плодородието, сексуалната любов и войната.

– Това от кой източник е?

– От един.

– Цитирай го, де!

– Няма! Преведен е безобразно, вероятно с Гугъл преводач. Няма да го разберат и няма да го признаят за източник.

– Ами тогава намери друг!

– Фактите тук изглеждат достоверни, само езикът е осакатен. Аз го редактирам, ама пак не го признават. Да не се отклоняваме!

– Ти това, за Инана Саркис, подмазваш се на Мирабела ли?

– Аз да се подмазвам? Откъде ти хрумна?

– Ами тя нали е от български произход?

– Е, според Мирабела и Господ е българин…

– Това не го е казала тя, казал го е…

– Не съм казал, че тя го е казала, хи-хи! Казах „Според Мирабела…“

– Хайде да не влизаме в онтологични спорове!

– Не разбрах защо намеси богинята Инана.

– Тя сама се намеси! Сигурно иска да я пробват дали не е антихрист, хи-хи!

– И защо така?

– Защото миткала насам-натам из аналите на историята, в цели шест посоки – нагоре-надолу, наляво-надясно и напред-назад. И името ù започвало с И.

– Аналите, значи! Аз не знам Инана да е миткала...

– Само не анаграмосвай и тази дума, че не знам вече какво ще се получи и може да те анатемосат!

– Каквото – това! А ти не спирай богините да претендират за каквото им хрумне. И кажи на оня, кют² кютюк³ Габриел да си върши работата, иначе Мирабела съвсем ще се заплете в особеностите на гениталната подредба и численост на съставляващите на фюрера, ха-ха!

– Коя работа по-точно? Хи-хи! Знаеш ли, хрумна ми нещо!

– Я кажи, кажи!

– Може пък оня, Супермен от комиксите, с голямото S на още по-големия гръден кош да е антихристът! Нали уж това била руната на Силата, която пък била…

–А руната на Мирабела ту е совило, ту совито – много греши туй момиче, бе! Ти обаче пак май ровичкаш из останките на фюрера!

– Не бе, гледам небето!

– Кое небе пък сега?

– Онова над полето. Със заглавието. За нас то е небе. Ако си представим тази нула с двете точки като графично изображение, се получава…

– Червена точка, това се получава. Млък!

– Ето че станахме и алхимици, знаем вече как да превръщаме черното в червено. Не по Стендал. Хи-хи!

– Хи-хи.. хайл?

– Стига, де!

– Ама как се изхитрихме и на бележките да сложим числа… Пак!

– Хареса ни, явно. Индекси на индексите, хи-хи! Да не ни обвинят сега и в нездраво пристрастие към числата… на звяра.

  – Ама то е само едно! Така пише в Библията.

  – Абе знам ли? В Уикипедията може друго да пише. Тия източници…

  – Шт! Че ще ни клъцнат и Уикипедията и тогава ще видиш ти източници!

  – Да пишем ли изречението в полето?

  – А, него Мирабела да си го пише, аз не поемам отговорност, че може да ни запратят на Маяковски, при неосъществените амбиции. Или при плагиатите на видеа, знам ли?

  – Е, там не е концентрационен лагер! Има лисички, елшаци…

  – Има, има…

  – Ами оня, Н. А. Морозов с неговата „Христос. История на човешката култура в естествено-научно осветление“, него ще го слагаме ли в източниците?

  – Не!

  – Щоо?

  – Много му е дълъг.

  – Кое това?

  – Текстът, кое друго? Няма кой да го чете, защо да го цитираме?

  – Ааа, аз пък си помислих, че пак ще трябва да слагаме червена точка! Ама ние вече го цитирахме.

  – Кога това?

  – Току-що!

  – Е, добре, тогава.

  – Тип-топ, а?

  – Шшт!

  – Сега пък защо?

  – Хи-хи!

  https://www.youtube.com/watch?v=NosaC8ELr00

  – Абе то, момичето, добре си пее, че няма нищо хубаво във войната, ма кой ли го слуша!

  – Сега пък потопи видеото! Ама и ти си един новатор…

  – Нищо не съм потопявал! Аз да не съм противокорабна ракета!

  – „Потопен“ е, когато се отнася до текст или картинка, означава „вътре в текста“ – потопена снимка, потопено заглавие и т.н.

  – Ааа! Значи пак изноваторствах!

  – Пак, пак!

1. Инана Саркис – канадска актриса от български произход

 2. Сute / англ./ – сладък

 3. Кютюк / тур./ – пън