Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа астматичен пристъп. Проклето, несъвършено човешко тяло!
– Ще се намери какво да правим, освен да ти търсим респиратор, има още приказки за изприказване, спокойно! – увери го Алибей.
– А сега защо мълчим?
– Не мълчим, говорим си.
– Но защо не казваме нищо съществено?
– Чакаме.
– Какво?
– А, няма да ме преметнеш! Няма да кажа „това:“, а ще ти кажа направо: „Чакаме Вакса“.
– Ами кажи го!
– Вече го направих.
– Но ти каза „ще“! Кога това „ще“ стана „вече“? ...