23 min reading
През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да избягам на пръсти, докато тя кротко спеше и как точно, когато се навеждах над нея, за да я целуна за последно, ме удряше онзи неин мирис и ме приковаваше безсилен над лицето ù. Тогава отчаян се отпусках в креслото до леглото и ми се искаше да моля Бог, в който никога не съм вярвал, така да стане, че тя повече никога да не се събуди, за да мога да я запазя непокътната в спомените си. И да си тръгна облекчен.
Дълго време много се смущавах от мисълта, че исках да имам всички жени, които виждах или срещах, дори и тези, които не виждах, но знаех, че съществуват. Пъдех я, доколкото можех или исках, но усещах как ме превзема и не ми дава мира. С часове стоях над бюрото си, над празния екран на лаптоп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up