През живота си съм имал много любовници. Но нито една не беше като Мадлен.
Още помня тежкия ù аромат, полепнал по вътрешността на ноздрите ми в крайпътните хотелски стаи. Помня как палех цигара след цигара с единствената мисъл цигареният дим да изличи миризмата ù от дрехите ми. Помня как исках да избягам на пръсти, докато тя кротко спеше и как точно, когато се навеждах над нея, за да я целуна за последно, ме удряше онзи неин мирис и ме приковаваше безсилен над лицето ù. Тогава отчаян се отпусках в креслото до леглото и ми се искаше да моля Бог, в който никога не съм вярвал, така да стане, че тя повече никога да не се събуди, за да мога да я запазя непокътната в спомените си. И да си тръгна облекчен.
Дълго време много се смущавах от мисълта, че исках да имам всички жени, които виждах или срещах, дори и тези, които не виждах, но знаех, че съществуват. Пъдех я, доколкото можех или исках, но усещах как ме превзема и не ми дава мира. С часове стоях над бюрото си, над празния екран на лаптоп ...