7 min reading
Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви чаши и аз какво да правя – пия ги. На 12 години бях, когато тате се спомина. Бяхме ходили на нивата и вечерта се прибирахме с каруцата. Една кола се вряза в нас, каруцата се обърна, затисна тате и до там беше. Аз тогава взех да полудявам. Почнаха да ме водят по доктори невролози и психолози, да ми дават лекарства за нерви и криво-ляво ме оправиха за година време. А оня, дето утрепа тате се оказа, че бил голям човек и ми изплати сто хиляди лева кръвнина.
Като дойдох малко на себе си видях колко е трудно да си сирак. Мама работеше шивачка и така и не успявахме да свържем двата края. Аз започнах да се хващам да работя на чужди хора – на тоя ще нацепя дърва, на оня ще пренеса тухли. Даваха по ня ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up