Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните си лъчи. Цветето му
се радваше, веднъж дори опита да поговори с един слънчев лъч. Но дали защото
беше твърде зает да си играе с прашинките, или пък просто не му се говореше,
лъчът подмина цветето.
Водата беше другата голяма радост. Тя се плисваше към корените му и цветето
доволно отпиваше. Още по-щастливо приемаше фините пръски, които понякога
покриваха всичките му листчета. Пръстта превръщаше водата в сладък сок, който
бавно се изкачваше по стъблото, за да достигне до самите връхчета на цветето. ...