4 may 2006, 16:44

Цветето 

  Prosa
1251 0 0
1 мин за четене
Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните си лъчи. Цветето му
се радваше, веднъж дори опита да поговори с един слънчев лъч. Но дали защото
беше твърде зает да си играе с прашинките, или пък просто не му се говореше,
лъчът подмина цветето.
Водата беше другата голяма радост. Тя се плисваше към корените му и цветето
доволно отпиваше. Още по-щастливо приемаше фините пръски, които понякога
покриваха всичките му листчета. Пръстта превръщаше водата в сладък сок, който
бавно се изкачваше по стъблото, за да достигне до самите връхчета на цветето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??