... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк смисъл с мен, но въпросът е там, че личността ми се оказа пълен хаос... също като безсмислените драсканици за обикновения средностатистически човек, но малко по-различно... нещо като недовършена рисунка или по-точно грозно разбрана и нарисувана скица с много цветове... Ако само познавахме всички цветове, тонове, нюанси, както искате го наречете... бихме разбрали и така недовършената ни картина - личността. Ето, че така е и моето Аз и неговите нюанси. Всъщност не знам кое съм Аз и кое е моето главно Аз, не знам дори какво всъщност съм, но знам едно... целият този хаос съм
АЗ.
Аз! - малкото, наивно и глуповато дете, радващо се на смешните дебели гълъби с клатещите се глави и врабчетата, къпещи с ...