mishie (Миши)
34 10
14.11.2008 г., 15:49 ч.

Цветна шизофрения 

  Проза » Други
1251 0 4
3 мин за четене
 ... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк смисъл с мен, но въпросът е там, че личността ми се оказа пълен хаос... също като безсмислените драсканици за обикновения средностатистически човек, но малко по-различно... нещо като недовършена рисунка или по-точно грозно разбрана и нарисувана скица с много цветове... Ако само познавахме всички цветове, тонове, нюанси, както искате го наречете... бихме разбрали и така недовършената ни картина - личността. Ето, че така е и моето Аз и неговите нюанси. Всъщност не знам кое съм Аз и кое е моето главно Аз, не знам дори какво всъщност съм, но знам едно... целият този хаос съм
АЗ.

Аз! - малкото, наивно и глуповато дете, радващо се на смешните дебели гълъби с клатещите се глави и врабчетата, къпещи се в пясъчниците, местейки главите си също толкова смешно и механично. Детето, което въпреки възрастта си би се хвърлило в купчината от събрана шума есенни листа или зелената трева... Детето, обичащо шоколада и същото дете, което би заплакало, когато му отнемат любимата плюшена играчка... Дали това е един от хилядите цветове в рисунката ми или просто същността ми?... Не мисля... Тук идва ред и на второто ми Аз - безразлично, неемоционално, скрило в себе си всички емоции, чувства, радости и болки... Същото това Аз, което е така чувствено и в същото време лицемерно и неискрено спрямо другите. Да, определено не би съчувствало наистина на някой... по-скоро би го направило, лъжейки и доста актьорски прикрито. Дали му има нещо или е просто такова? Не интересуващо се от живота, проблемите, щастието и скръбта на другите?
Все пак всяко Аз е малко или много егоистично, но в това няма лошо. Не знам дали трябва да продължа, защото ме е страх да не се появи някое друго мое Аз, като онова,което доста често се подиграва с хората и си прави комплименти...или онова другото,което вижда в очите на хората еднаквост и прозрачност...отчаяното и спряло да вярва в хората Аз, което пък е доста различно и отстояващо себе си. Макар и доста срамежливо, не притежаващо изкривения морал на повечето хора, имащо ясна представа за нещата около себе си и околните, не би се поколебало да потъне в размисли и чувство на вина, дори би се почувствало глупаво в дадени ситуации... -противоположното- Мисля, че това ми Аз е доста суетно и може би най-отрицателно настроено... скучно и сиво... Именно сиво...

Но, хей! Да се върнем да скицата!... Дали след като разгледахме цветовете в нея разбрахме смисъла й? Или може би не трябва да го търсим толкова? Би било лесно да кажем на един лист хартия, че е просто красив, без да го разберем... и да го подминем... би било лесно, но защо не се вгледаме в красотата на собствените си цветове... за да разберем, видим и оценим другите?

© Миши Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • всички имаме второ аз -душата . но при някой те е жива докато при други погребана в сивотата на ежедневието
  • Всички сме така. Това е доказателство, че душата съществува.
  • Всичко е въпрос на гледна точка.
  • Надарена ,талантлива личност си ,а живота е пред теб-все по добра и по добра ще ставаш...
Предложения
: ??:??