8 min reading
Цветята ... цветята ... трън от зад или наслада за окото ... ?
Много ме мъчи този въпрос .
Кефя се на тези в градините, парковете, въобще припадам от умиление на такива свободнорастящи красоти. Достойни, красиви, нуждаят се само от ‘ах’ и ‘ох’, не те затрудняват и не ти вменяват не’ви други задължения, особено ги харесвам и то не за друго, ами жената така се прихласва по тях, че мога спокойно да пуша или да си играя на компютъра, без непрекъснатият й надзор .. това е нещо като да отидеш на биричка и лафче със съседите от блока, дет бият табла или са вдигнали капака на трошката си ... или така поне беше преди вирусясването.
Жената е голяма цветарка. Има голяма дамска чанта, която побира к’во’ли’не, но винаги има място за ‘случайно’ начупени листенца ... ей така – прави се на разсеяна, гледа в небето и зяпа хората, ама аз съм свикнал да я гледам в ръцете. Бързо работят. Чупи, къса, даже понякога и ножичка вади. А после започват изненадите ... глупости ... започва истинския цветен тормоз! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up