Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в свободното си време рисуваше шедьовъра на живота си...
Имаха зад гърбовете си по някоя изложба, по някой едва кретащ брак, по някоя кратка или по-продължителна връзка...
Свързваше ги общото минало от Художествената гимназия и, разбира се, любовта към изкуството... Всички до един твърдяха, че не са успели в живота, защото са останали в България, а са останали именно защото трудностите ги привличат...
Имаха си постоянна маса, на която системно отсядаха - кога в пълен, кога в не толкова пълен състав... Знаеха си репертоара наизуст като в пиеса със заучени до втръсване неизменни реплики, шегуваха се един с друг или се караха, но им беше хубаво, че са заедно като семейството, което не искаха или не ...