Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи...
Ти заби твоите пръсти в мен и от сърцето ми потекна кръв...
Tя е моята кръв, която ти изпи...
Твоя да е...
Жертва съм на любовта, но не и на глупостта, която си ти...
Твоите очи, които измамно ми дадоха празни надежди.
Твоите ръце, които ме докоснаха в съня...
Докосни ме още веднъж, за да не се чувствам повече сам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up