Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи...
Ти заби твоите пръсти в мен и от сърцето ми потекна кръв...
Tя е моята кръв, която ти изпи...
Твоя да е...
Жертва съм на любовта, но не и на глупостта, която си ти...
Твоите очи, които измамно ми дадоха празни надежди.
Твоите ръце, които ме докоснаха в съня...
Докосни ме още веднъж, за да не се чувствам повече сам.