Да живеем простичко
Сложно, твърде сложно живеем. И от там идват всичките ни беди. А може попростичко, по-нормално да се живее. Най-напред да започнем с речта. Да разберем, че да казваш каквото мислиш и да мислиш каквото казваш не е едно и също.
И да опростим взаимоотношенията си. Така и децата ще са по-наясно със света. Защото сега едно им говорят в училище, друго в къщи, а истината за себе си намират на улицата. И предпочитат да не мечтаят, а да живеят. Каквото и да се разбира под това...
Да опростим и езика си. Този прост, велик и могъщ език. Велик, защото на него е писал Ботев, могъщ – защото с две изречения изразяваш чувствата си към политиците, прост – защото пестим и говорим кратко, ясно и точно. С речников запас от три изречения – две псувни и една въздишка…
Не е лошо да опростим и културата. В театъра да минават вече без порнография, в киното без ругатни и ритници, а изкуството да стане просто, нормално отражение на света през очите на твореца. Без сложния авангардизъм, който изисква обяснения. Още повече, че и авторите му не го разбират.
Макар някои вече пределно да са опростили живота си. И при тях сърцето е само анатомичен орган, а кревата – глагол. Робин Худ вече взема от богатите и дарява на бедните, като успява да преживее от комисионната.
А на молбата на добрия човек всички бедни да изчезнат, Бог отговорил веднага – бедните измряха. Зае доочистване пусна коронавируса.
Важното е, че останалите живеят с простичък кеф. Хаотичното дифузиране на ендокринната система води до простички удоволствия.
Е, помага и реалността. Наскоро два мерцедеса така се удариха, че се разпаднали. Само само една жертва – водачът на минаващия „трабант” умрял от смях.
Сложно е и в политическия цирк – извинете за тавтологията. А може и по-простичко – без скандали, без афери, без демагогия, без лъжи. Но тази простота е прекалено сложна за политиците с простичък, лимитиран интелект. Които упорито доказват правотата на колективното невежество. Като с количеството на политиците наваксват качеството. И ни водят към бездарно всестранно развито общество. В което свободата се определя от дължината на веригата. А от чешмите ще тече мед и масло. Макар че – с какво ще се мием?
Сложен е животът изобщо. А можем да го заменим. С по-прости неща. Простичкото, трудно и постепенно издигане по стълбицата на успеха. Само с помощта на разума, знанията и уменията. Но сега някои използват директно асансьор. При това платен. С морал, със съвест, с чест.
Ние сме прости хора – защо не живеем простичко? А така усложнихме нещата, та усмивката вече свързваме с наркотиците. И енергичността с парите. А любовта със заплащането, лихвите и съответната рента. Която отглеждаме сложно – посредством възпитанието и училището.
Е, дано скоро видим светлина в края на тунела. С една простичка, страхлива мисъл – ще успеем ли навреме да чуем звука? Така е – щастливият край, все пак е край. Казано най-простичко…
Може да ви заинтересува - https://chitanka.info/person/georgi-konovski
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Светлината в тунела
е много по-близко
с една варицела
от далечния изток! -
Да! Благодаря! -
Благодаря, Красе!
-
Опростяването на живота да не се бърка с опростачването... Междудругото това е сложно, Генек. От опит го казвам, но пък носи голямо облекчение. Да си опростиш живота - даже и като си отрежеш косата и маникюра пак става малко по-просто...
-
Благодаря, Пепи, Надя!
-
Простите неща са скъпи, да не кажа безценни за нас, които ги помним, сенсей. За другите са обезценени. И те ти девалвация и деградация.
-
"С речников запас от три изречения – две псувни и една въздишка…" 😅!
и те са съкратени - ДГД и др. 😅!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Юри е актуален.
За по-сигурно - вместо вари цела, вземи преварена гроздова нашенска. С чесън и мръвка.