Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на достатъчно въздух и съпротивителни сили бях злодейски принуден да кажа ‘Да, Хюстън, чудесно ще бъде’. Вероятно или инстинктът ми за самосъхранение беше сработил, или  пък вирусната й подпрограма, виртуално успешно и безусловно внесена от нея в моя алгоритъм беше сработила ... вероятно и двете като необходимо условие за моя допуск до нея.

          Вече сме на вратата, следвам покорно късите панталонки и тениската с надпис ‘F😊😎🙄  U’, вписвам се в ритъма на токчетата й , почти сме излезли, когато тя държейки ключа от вратата мило ми се усмихва ... ‘Хм, ..ъ... би ли донесъл тук ютията, за да видя дали е изключена ...’ , след малко й нося дъската за гладене и й обяснявам, че научно погледнато повърхността й е със стайна температура и не е била подложена на термично въздействие от поне седмица. .. ‘Ааа, да, спомних си че за последно я видях в гаража, ама имаше паяк върху нея... ‘

          Допускът ми е подновен ! Следвам я ... траекторията за деня е изяснена – трябва да се посети подземното царство, наречено ‘мол’, да се попръскат хартиени парички с основната цел да изтръгнат колкото може повече на брой УАУ под възхитени погледи , последвано от допълнителни гласни уточнения като:

УАУ , колко е красиво ...

УАУ , колко е вкусно ...

УАУ , колко е безполезно, но е много очарователно ...

УАУ , нямам думи ...

УАУ , въх , много сте мили, ама не трябваше ...

УАУ , ...

УАУ , ...

 ... зад които се криеха няколко негласни ‘Хм’ уточнения като:

Хм, а сега де, хванах те на тясно ...

Хм, а сега де, отдавна ти кроях този номер ...

Хм, ужасно ми харесва, исках го да ти го купя отдавна и най – после се престраших ... пък да видим какво ще стане

Хм, а чудех се какво да ти взема, та се спрях на това красиво боклуче ...

Хм, а сега де, ...

          ... В мола подскачам от изненада и радост – виждам Пипилота и Господин Нилсон срещу ни, тръгнали и те на пазар ... и в същия миг ми изплуват отдавна заплануваните ‘УАУ’ – та в отговор на отдавна мъчещите ме ‘Хм’ – та ... сега е моментът, в суматохата на купона няма да посмеят да ме бият ... явно.

          Пип , или Пипилота ми скрои голям номер навремето – не ме понасяше, но се грижеше за мене, видя ме че, в качеството си на свободен електрон се движа неконтролирано , по завиваща се спирала надолу ... За да стабилизира траекторията ми и все пак да запази обекта на обожание, мразене, тормоз и източник на вдъхновение за нови бели в мое лице, ме запозна с приятелката си – Хюстън ... за отмъщение пък от моя страна я запознах с Нил с основна цел да си има играчка и да си отдъхна от нея. И – стабилизирахме се взаимно четиримата, атмосферата на надбягване и надхитряне се разля на по - голяма плоскост . Шегите и изненадите станаха много по фини и изящни, всеки отбор кроеше хитри отмъстителни изненади за времето, когато бяхме заедно, на ‘ринга’, а после съвместно ...

          Пип ми имаше зъб от малка – носеше две дълги плитки, а на бузите си имаше няколко звездички – уфф какъв кеф беше да ги дърпам ей така, просто като повод да се сборичкаме, а и удоволствието да се правя на невинен пред родителското тяло, докато тя с жар обясняваше, че има брат идиот и че иска друг ... и отмъщаваше яко, никога не падаше по гръб и кроеше поредната си щуротия за бедната ми глава ... Очаквах всичко от нея ...

          - Здрасти Мона, здрасти Нил , май ... май ще прекараме целия ден заедно и купонът започва от сега – хиля се прегръщайки Сис и намигвайки на Нил.

          С Нил сме вече отдавна приятелчета по съдба – не че се оплакваме, даже се забавляваме много. Амии – както в живота – играем си двойната подмолна игра заедно, жените ни подозират ... и с право. Двечките политат като пчелички в един безкраен танц в кошера от магазинчета, а ние с Нил се насочваме към кафенето, поръчваме си нещо за убиване на скуката. Мърмориме си нещо за емоциите, остаряването, което води към вдетиняване ... Мисълта ми изпада в безнадеждност от желязната хронология на съдбата и ... търся ЗНАК ... Наоколо е пълно със семейства, деца, колички ... една майка дърпа за ръчичката малко плачещо детенце, стискащо с другата пластмасова топка от детския кът ...

Пластмасови топки ... !

          Дръпвам Нил за ръката и го водя към детското царство. Огромни басейни, пълни с топки, мечета, пояси, играчки и деца ... на които се виждат само главите отгоре ...

          - Ниииииил , ТОВА Е ! – и се запътвам към персонала ...