4 min reading
Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, без ... просто летях, никакви мисли и чувства, освен едно невероятно спокойствие на безкрайна безбрежност , нямаше никого около мене, не поглеждах надолу , не се взирах нагоре и напред ... просто летях и вятърът се плъзгаше около мене с леко свиствнв, Не исках и не търсех нищо , просто летях , докато най накрая ме изритваха от леглото, че трябвало да съм на лекции. Аз така и пропусках лекциите и упражненията, дори ми се губят два месеца, но една прекрасна приятелка ми даваше страхотни записки от лекциите, които ми бяха достатъчни за изпитите. Проблемите започнаха в последния курс – размахвах ръце, размахвах, даже веднъж махайки ръце и тичайки като патица по водата се опитах ... не се получаваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up