Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки
в тази самотна и студена нощ,
те ме карат, повярвай ми...
Обичам те и зависи от мен
дали да продължа да съм до теб...
толкова слаба...
Привързана към теб - аз страдах.
Изгаряща рана се отваря,
когато се сетя за всичко от преди
и знам, че ще ми липсва...
Сега не мога да те погледна,

срам ме е от това, което правя...
Може би, защото знам, че никога

няма да мога да забравя
как бършеше сълзите ми,

как силно бе прегръщаше,

как се забавлявахме...
Казвах твоето име с очакване да отговориш "Да??",
просто за да усетя, че си до мен...
Сама съм, няма те вече и теб...
Ти беше единственият, който бе до мен,
когато всички ме оставиха,

но сега си отивам...
като вятъра, както всяка буря...
Не искам да чувствам вина..
Не искам да ти довличам още проблеми..
Съжалявам, че те оставям...
И всичко, което виждам сега, е тъмна, пуста... глуха улица,

по която е толкова страшно да тръгнеш сам...
Но пък друга пътека за мен няма...