27.11.2010 г., 15:41 ч.

Далеч от теб 

  Проза » Писма
1240 0 1
4 мин за четене

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки
в тази самотна и студена нощ,
те ме карат, повярвай ми...
Обичам те и зависи от мен
дали да продължа да съм до теб...
толкова слаба...

Привързана към теб - аз страдах.
Изгаряща рана се отваря,
когато се сетя за всичко от преди
и знам, че ще ми липсва...
Сега не мога да те погледна,

срам ме е от това, което правя...
Може би, защото знам, че никога

няма да мога да забравя
как бършеше сълзите ми,

как силно бе прегръщаше,

как се забавлявахме...
Казвах твоето име с очакване да отговориш "Да??",
просто за да усетя, че си до мен...
Сама съм, няма те вече и теб...
Ти беше единственият, който бе до мен,
когато всички ме оставиха,

но сега си отивам...
като вятъра, както всяка буря...
Не искам да чувствам вина..
Не искам да ти довличам още проблеми..
Съжалявам, че те оставям...
И всичко, което виждам сега, е тъмна, пуста... глуха улица,

по която е толкова страшно да тръгнеш сам...
Но пък друга пътека за мен няма... 

© Ивана Кондева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От плоскостта на 13-те ти години, уважавам силните и плашещи те вероятно чувства, които изпитваш. Не е лесно да откриваш, че в по-голямата си част житието ни е белязано от страдание. Това, което си написала, е далеч от много добрата поезия и проза, но е по-добро от поне дузина неща, на които съм попадала, при това написани от хора на възраст два, три, четири пъти по-големи от теб. Не спирай да четеш ,не спирай да пишеш, не позволявай на меланхолията да те държи твърде дълго и не забравяй, че най-хубавото е, че можем да се влюбваме отново и отново. Успех.
Предложения
: ??:??